Преди време Рангел Вълчанов беше казал: „Да обичаме веригите си- те са нашата свобода.” И навярно е бил прав.
Живеем в свободна страна, но само привидно. Ограничени сме във всеки един смисъл - финансов, законодателен, правен... И това ограничение всъщност поражда невъзможността да се осъществят много от нашите идеи. Мислим за бъдещето на себе си и на близките си, искаме най- доброто, но то не винаги е лесно осъществимо. Обикновено нещата в България (а може би и някъде другаде по света) са устроени по следния начин: всичко е измислено толкова сложно, че в един момент да ти писне и да се откажеш. Вместо да ни улесняват- напротив! Гледат да ни вгорчат животеца като благодарност на това, че цял живот се трепем като маймуни, че не можем да се видим със семействата си, затова, че дори не можем да си починем. Димитър Талев пише: „в гроба ще почива”.