Това е една история за една студентка, един рожден ден и едни пожелания...
Денят е 29-ти март.
Мястото- Студентски град.
Тъмни облаци надвисват над земята,
за да предвещаят идването на водата.
Вярно, спряха я в 40 блок и пак настана лудница,
но аз говоря за дъжда и локвите по всяка улица.
Изглежда слънце скоро няма да изгрее,
но никога не знаеш какво ще те разсмее.
Например, ето този мрачен ден,
по случайност, е за мен Рожден.
Най-различни пожелания отвсякъде валят.
Предизвиквайки усмивка, да ме развеселят.
Всеки знае, сещам се и аз самата,
колко често „блъскам си главата”
да измисля нещо ново и различно,
да избягам от онуй емблематично.
Но най-хубаво и истинско става, когато
всяка дума със себе си поръсиш богато.
В три пожелания, които получих,
таз проста истина открих и научих.
Петя ме срещна, каза ми „здрасти”,
Честити и предложи да ядем пасти.
Хапва и ми разяснява за Фром и смисъла на свободата:
„Да не се подхлъзнеш, както когато заледена е водата!”
На работа отидох. Иво ме прегръща и се радва.
Пожела си гост да бъдел той на мойта сватба.
А после настрани ме дръпна, тихичко измънка:
„Законът да не ти е ограничение, нито спънка!”
Прибирайки се вече- доста тъмно бе навън,
звънна Ива, пожела ми да живея като в сън.
И да съм мислела на кого споделям някоя своя идея!
Да не я откраднел, че нямала съм права върху нея.
И така, показаха ми тез мои приятели,
че помъдряват и не са вече мечтатели.
Здраво учат и четат, за да знаят,
с успехите си всички да смаят.
Всички те като мен са студенти
и петък вечер пийват си менти.
Познайте кой с какво се занимава-
Какво учи и какъв иска да става?
Деница Загорова
снимка: www.ivanov3008.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар