четвъртък, 6 януари 2011 г.

Кои са „децата Маугли”?

„Дивите деца”, или наричани още „децата Маугли”, са деца, отгледани от животни. Истината за тях обаче няма нищо общо с красивата история от едноименния разказ на Ръдиърд Киплинг, нито с прекрасното филмче на Уолт Дисни. Колкото по-дълго са принудени да оцеляват в дивия свят, толкова по-трайни и необратими са негативните психофизиологически последици за тях.
Подобни митове се появяват още в зората на цивилизацията. Например историята на легендарните братя Ромул и Рем, които основали Рим, след като били отгледани от вълчица. Дори легендата за всемогъщия Зевс се основава на мита, че е бил откърмен от свещената коза Амалтея.

Разказите за отгледаните от животни деца са обгърнати в мистицизъм и романтика до Късното средновековие, когато хората реално се натъкват на истински подобни случаи. Един от най-характерните случаи е този на децата Амала и Камала. През октомври 1920 г. в малкото индийско селце Годемури свещеникът Сингх открива вълче леговище. Той прогонва вълците и в дупката намира две вълчета и две момичета – на около 8 и на около 3 години. Те тичали на четири крака, издавали звуци, подобни на вълчите, и се стараели да са пълноценни членове на глутницата. Не разбирали човешки говор и се страхували от хората. Сингх ги взел в Миднапур, в приюта, който ръководел, и дал имена на деца. Амала починала още на следващата година, а Камала доживява едва до 17 години. Тя успяла да придобие някои човешки навици в храненето и общуването, но умственото й развитие към края съответствало на 4-годишно дете.

Случаят на Лукас от Африка също е много интересен. Двама полицаи хванали 10-годишно момче сред стадо павиани. То, както всички диви деца, удряло и хапело. Оказало се, че някога родителите му го оставили на синора, докато работели на полето, а някаква павианка го откраднала. То прекарало 10 години в стадото й, хранейки се с корени, плодове, луковици и яйца. Веднъж един щраус ритнал момчето така, че му оставил белег за цял живот. Нарекли го Лукас. Той добил някои човешки навици и станал ратай. През 1946 г. вече бил на 50, но все още бил запазил някои маймунски черти като озъбената усмивка и навикът да се почесва и скубе по главата.

Това не са истории само на „дивашки народи от дивашки страни”. Подобни неща се случават и в цивилизована и „недива” Европа. През 1334 г. е намерено дете сред вълци в Германия. През 1661 г. в Литва е открито 12-годишно момче в меча бърлога.

През 1797 г.във Франция, в гората край Авейрон ловци намират 12-годишно момче, което се катерело по дърветата ловко като маймуна. Било вегетарианец. Местните твърдели, че живеел така поне от 7 години.Завеждат го в Париж при младия лекар Жан Итар, който описва в книга неговата история. В началото Виктор, както го нарекли неговите откриватели, се чувствал много зле и се опитвал да избяга. Имал нервен тик и нямал доверие на хората. И все пак Итар успял да предаде известна човечност на Виктор, който можел да се облича, усвоил прости трудови навици и можел да си служи с инструменти. Умира на 40 години, без да може да чете и пише.

Русия е сред страните, в които са докладвани най-много случаи на деца със „синдрома на Маугли” в съвремието ни. През февруари 2006 г. социални работници прекарват три седмици в опит да уловят момче, което се движи в глутница скитащи кучета в района на Ставропол, Южна Русия. 4-годишният Артур Зверев лаел и бягал на четири крака като куче. Малкият бил открит, докато спял в импровизирана бърлога, която споделял с бездомни животни. Теглото на Артур Зверев не било под нормите и социалните работници допускат, че кучетата са му помагали да намира храна. Първоначално момчето е било забелязано да пие вода от локви.

Момче, страдащо от същия синдром и комуникиращо с околния свят само с чуруликане, е открито във Волгоград. 7-годишният Ваня Юдин е прекарал целия си досегашен живот в апартамент, пълен с птици, а майка му го третирала като един от домашните си любимци. Момчето-птица е било откъснато в продължение на години от околния свят. 31-годишната Светлана Юдина не говорела със сина си и това го принудило да комуникира основно с птиците, като научи техния език. Майката на момчето- птица се интересувала повече от пернатите, отколкото от сина си, като така го превръща в истински Маугли.

Измислените литературни герои Тарзан и Маугли притежават достойни за възхищение качества като смhttp://www.blogger.com/post-create.g?blogID=8284306137321140154елост, чистота и доброта. Само че при истинските деца, отгледани от животни, нещата стоят по съвсем различен начин. Техните случаи доказват твърдението, че „първите седем години са най-важни”. Наученото през детството белязва съзнанието на човека до края на живота му. Същото се случва и при „дивите деца”, отгледани от животни, които придобиват техните навици. Животът им безспорно е много труден и объркан. Но, ако те бъдат открити навреме има шанс да се научат да живеят като нормални хора. С много постоянство е напълно възможно „децата Маугли” да успеят да загърбят животинското си минало и да станат част от човешкото общество.

Източници: www.sedianka.info; www.selenabg.com; www.lamqta.com; www.dariknews.bg

Анастасия Станишева

Няма коментари:

Публикуване на коментар