сряда, 1 декември 2010 г.

Евреите управляват света - истина

Снимка: Варна утре
В последно време все по-актуална тема за дискусия в сферата на международните отношения е настъпването на „постамериканската епоха”, което означава, че влиянието на Съединените американски щати (САЩ) върху хода на събитията в геополитически план ще спада. Очаква се разпределението на силите да отреди първенството на Китай.

Вниманието на този материал е насочено към силата на лобитата във външната политика на Щатите. И , по-конкретно, ще засегнем така нареченото израелско лоби във Вашингтон.

Тъй като дневният ред узаконява схващането, че няма проблем от глобално естество, в който САЩ да не взема политическо и/или финансово участие, без значение дали става въпрос за борба с глобалното затопляне; подпомагане на развиващи се държави и подобни общозначими каузи, то, резонно е да изведем една позната истина - Вашингтон е примамливо поле за действие на многобройните етнически лобита.

Според Збигнев Бжежински причината за това влияние се корени в липсата на орган в правителството на САЩ, който да планира и координира външната им политика. Ролята на такъв орган би трябвало да се изпълнява от Съвета по национална сигурност, на който обаче се счита, че не му остава време за стратегическо планиране предвид трудоемката му основна задача - да осъществява информирана свързаност между звена от рода на администрацията, Държавния департамент, Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и други.

Не забравяме да отбележим и Конгреса на САЩ, който не пропуска да се намеси в процеса на формулиране на външната полика, макар това да не му е основна задача. В резултат, от което процесът на вземане на външнополитически решения се превръща в децентрализиран, фрагментиран и, следователно, подложен на най-разнообразни външни въздействия.

Тук се намесват етническите лобита, като всяко от тях има различна степен на влияние. Основно те постигат интенциите на „държавите майки”, представители, на които са, с помощта на финансиране избирателските кампании на конгресмените. Резултатът се изразява в приемането от Конгреса на огромно количество резолюции и обръщения, на практика написани от лобистите, в унисон с интересите на различни чужди държави.

Дейността на лобитата се свежда до предоставяне на информация на Конгреса и Държавната администрация, участие в разработването на законопроекти и резолюции за Конгреса във външнополитическата сфера, както и организиране на медийни и PR-кампании, ориентирани към целева обработка на американското обществено мнение. Без съмнение, нито едно етническо лоби в САЩ не може да се сравнява по възможности и влияние с еврейското лоби (или „израелското” лоби, както го наричат в нашумялата си книга „The Israel Lobby” (4) Джон Миршаймър и Стивън Уолт).

Мнозина, не без основание, поставят еврейското лоби редом с такива „титани” на американския лобизъм, като Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия или Американската асоциация на пенсионерите.

Благодарение на неуморните усилия на еврейското лоби (което неформално е обединено под егидата на American Israel Public Affairs Committee - AIPAC), Израел е най-големия реципиент на американска военна и икономическа помощ (общият и обем през годините е около 150 млрд. долара) от Втората световна война насам.

Всяка година, САЩ отпускат на Израел около 3 млрд. долара (от общо 18-те милиарда, отделяни като помощ за други страни), което означава по 500 долара на всеки жител на страната. Наистина нелоша „помощ” за една държава, която е сред първите трийсет в света по доход на глава от населението. При това, освен икономическата помощ, САЩ осигуряват на Израел и мощен дипломатически „щит” – между 1972 и 2006 американците са наложили вето на 42 проекторезолюции на ООН, критикуващи израелската политика.

Какви са причините за впечатляващия успех на израелското лоби?

На първо място, то е изключително дисциплинирано и сравнително единно в разбирането за своите цели и пътищата за постигането им.

На второ място, то разполага със значителни финансови ресурси и съумява правилно да ги използва. Последните два фактора представляват изключително мощна комбинация: по някои данни, вноските от различните еврейски групи формират до 60% от всички дарения в избирателните кампании на кандидат-президентите от Демократическата партия на САЩ.

Впрочем, освен „захарчето”, еврейското лоби редовно използва и „тоягата” – няма да е преувеличено, ако кажем, че нито един що годе нормален американски политик не би дръзнал да се противопостави открито на еврейското лоби.

Защото онзи, който го направи, най-вероятно ще трябва да забрави за по-нататъшната си кариера.

Камелия Димова

Няма коментари:

Публикуване на коментар