сряда, 1 декември 2010 г.

Интервю с блондинка...или НЕ

Снимка: Личен архив
Светли коси, къси поли и маркови дрехи – перфектната трудова характеристика на „професия - блондинка”. Стереотип, силен и завладяващ, провокативен и съблазняващ, колкото и създателката му – секс-символът на всички времена Мерилин Монро. Но дали в главите на русокоските има място само за високи токчета, розови чантички и малки кученца, или всяко правило си има своите изключения?
-----------------------------------------------------
Грета Петрова
Години: 21
Роден град: Монтана
Образование: в момента студентка, трети курс , специалност „Медии и журналистика” в УНСС
Работа: в PR-отдела на “Overgas”

-----------------------------------------------------


- Здравейте! Първо искам да Ви благодаря, че така бързо се отзовахте на моята покана. Радвам се, че Вие ще бъдете първият гост в първия брой на sObektivi.blogspot.com. Представете се с няколко думи на нашите читатели. Коя е Грета Петрова?
- Двайсет и една годишно момиче, с мечти и амбиции да промени света и да покаже на хората по-добрия път към бъдещето.

- В каква насока са интересите ви – лични и професионални?
- Личните си интереси свързвам с това да осигуря на себе си и семейството ми спокойно съществуване, изпълнено с много пътувания по света. Мечтая за съпруг, две деца, къща с двор и кученце.

В професионален план съм се насочила към сферата на комуникациите – медии и връзки с обществеността. До момента кариерата ми върви в тази посока. Преди време работех като репортер в информационна агенция, а в момента съм в ПР отдела на най-голямата българска частна газова компания.

- На кого или какво дължите това, което сте днес?
- Първо, на родителите ми, защото те са ме възпитали и са ми дали шанса да стана това, което съм днес.

Второ, на себе си, защото успях да си изградя ценностен модел за света, който да отстоявам в живота.

Трето, на хората около мен, защото те ме научиха на кого мога да се доверя и на кого не.

- А сега да преминем към същината...Цветът на косата ви е?
- Нека условно да го определим като рус, въпреки че смея да твърдя, че може да се оприличи на меден.

- Това ще трябва да се провери… Кой е виновен за глобалното затопляне?
- Човешката дейност и най-вече петролните и химическите компании, които изгарят изкопаеми горива, за да получат енергия или различни продукти. В следствие на това изгаряне, в атмосферата се отделя въглероден диоксид, който е главният причинител на парниковия ефект.

- А за икономическата криза?
- Банките, които през последните 3-4 години отпуснаха прекалено много кредити, чиито получатели не могат да се издължат. Така банките имат налични по ипотека жилища, но нямат реални средства, с които да изпълняват финансовите си механизми.

- По-трудно или по-лесно щеше да е справянето с нея, ако не бяхме членки на ЕС? За или против присъединяването ни бяхте преди 2007г.?
- Не смятам, че ЕС ни помогна кой знае колко със справянето с кризата, тъй като смея да твърдя, че България беше в криза и преди влизането си в Съюза. Така наречените демократични промени, които вече 20 години властват у нас, доведоха до преразпределение на капиталите, в следствие на което богатите станаха още по-богати, а бедните – още по-бедни.

- Сега на какво мнение сте?
- През 2007 година бях „за” и сега също съм ,,за”, защото ние трябва да се съизмерваме по темп на икономическо развитие със страни като Австрия и Белгия, а не с държави като Албания и Босна и Херцеговина.

- И в тази връзка, какво бихте казали за предишното правителство?
- Маниерът на предишното правителство се характеризираше с прехвърляне на отговорността и накрая нямаше виновни за безотговорността в управлението и присвояването на средства.

- А за сегашното? Накъде ни води то?
- Сегашното правителство работи на принципа проба-грешка. Изпитват се обществените настроения и нагласи по даден въпрос, като се хвърлят някакви предложения за поправки и реформи в медийното пространство, а след това се отричат от твърденията си. Кабинетът на Бойко Борисов може да се характеризира с постоянни скандали около шефове на агенции, зам.-министри, министри, които водят до ежемесечни оставки на лицата, заемащи тези висши държавни ръководни постове. В момента няма ясна визия накъде ни водят управляващите, но едно е ясно, че ако не знаеш накъде си тръгнал, то няма как да стигнеш там, където искаш.

- Какво е мнението ви за Бойко Борисов?
- Една изключително колоритна личност, която много точно рисува прехода в България от последните 20 години. Символ на ченгеджийската държава, в която е важно само колко престъпници си заловил и колко километра магистрали си построил. Бойко Борисов по-скоро е влюбен в себе си, отколкото в народа, както той сам постоянно твърди, че ако него го нямаше, и това, и това, и това нямаше да го има.

- Знам, че симпатизирате на Цветан Цветанов. Защо?
- Правилният глагол е симпатизирах. След последните скандали около шестте му апартамента и неговите обяснения по всички медии, в моите очи неговият авторитет започна да залязва. Харесвах го преди, защото повече действаше, отколкото говореше. Но през последните месеци поведението му коренно се промени и затова леко ме изгуби като симпатизант.

- Вие учите в УНСС. Със сигурност знаете, че името на университета се спряга с корупционни практики. Какви са вашите наблюдения?
- Лично аз никога не съм се сблъсквала с подобни практики. Нито съм предлагала, нито са ми искали пари за изпити. Аз съм убедена в себе си и знанията си и не смятам, че трябва да плащам, за да ми напишат оценката, която в действителност мога и сама да си заслужа.
Нито един от моите познати, които учат в УНСС, не ми е споделил до момента, че е платил за изпит. Докато мои познати от други университети в София и страната са ми казвали, че са го правили. Няма да споменавам имена, защото нямам реални доказателства, но смея да се доверя на тяхната дума.

- Каква реформа в образованието бихте подкрепили?
- Реформа, която да осигурява провече практически знания на студентите. В голяма част от специалностите нещата се учат предимно на теория. Практическата част липсва и оттук идва пропастта между висшето образвание и изискванията на бизнеса. Когато постъпиш на работа, твоят шеф ти казва: „Забрави всичко научено досега, защото на практика нещата в нашата фирма не стоят по този начин. Ние имаме наши правила и стандарти, които се различават от тези в университета.” И ученето започва наново.

- Като бъдещ журналист, бихте ли посочили плюсовете и минусите на родните медии.
- Като минуси бих посочила липсата на креативност. Българските медии гледат едни от други и копират моделите си и, ако не нашенските, то със сигурност моделите на успелите предавания в чужбина. Това, погледнато от друг ъгъл, не е чак толкова лошо, но е необходимо по-голямо творчество, особено по отношение на електронните медии. Друг минус е политическата и икономическата зависимост на средствата за масова информация у нас. Няма как да правиш свободна журналистика при финансова зависимост от определени политически или бизнес кръгове.

Като плюс бих изтъкнала факта, че българските медии успяват да се развиват като пазар редом със световните. Не отстъпваме по качество на медийна продукция, защото в България има много добри журналисти, които си знаят работата. Предизвикателство пред медиите у нас е интернет пазарът, от който може още много да се очаква.

- Как се виждате в бъдеще – тук или в чужбина и какво бихте казали на тези, които остават/заминават?
- Аз искам да работя в сферата на комуникациите, защото знам, че това е нещото, което мога да правя най-добре. Затова в близките 5-10 години виждам бъдещето си тук, но бих казала, че ще бъде много трудно. Конкуренцията на пазара на труда е голяма, а работните места са малко. Но с кураж, хъс и амбиция ще успея да реализирам плановете си.

На всички, които искат да заминат в чужбина, бих казала: отидете и пробвайте. Желая ви да успеете, но знайте, че и тук има място за вас – стига да сте достатъчно пробивни и адаптивни към бързо променящата се среда.

- Ако животът е непрочетена книга, на коя страница бихте прелистили?
- На 21-ва, защото толкова страници съм отметнала от моя живот.

- Финални думи...
- За финал бих искала да цитирам част от най-известната творба на американската писателка и философ Айн Ранд „Атлас изправи рамене”, дала началото на цяло едно поколение нови капиталисти в Щатите:
„- Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с кръв, която тече по гърдите му, с огъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му - какво бихте му казали?
- Аз... не знам. Какво... би могъл да направи? Вие какво бихте му казали?
- Да изправи рамене.”

Деница Загорова

3 коментара:

  1. Една изключителна млада личност!

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно интервю (рядко срещана комбинация от въпроси, честно казано съм готов да поканя професионалистите да почерпят опит). За Грета - интересна личност, въпреки че много сериозно мога да й опонирам по част от отговорите и изводите, които прави в интервюто.

    ОтговорИзтриване