Във всеки един момент от историята на човечеството регулацията никога не е била харесвана от регулирания и е пораждала съмнение за обективността на регулиращия. Медийната регулация попада в същата категория.
Историята не веднъж е показала, че изпадането в крайности води до обратен на желания ефект - както гоненето на вещици през Средновековието в католическия свят или тоталитаризма, така и провалът с интеграцията на малцинствата в Европа в момента.
Дори самите крайни типове икономика доказаха през ХХ век, че не са идеални – пазарноориентираната икономика (с политическата система капитализъм) и централизираната икономика (с политическа система социализъм до комунизъм). Най-доброто управление на икономиката засега се оказва смесената икономика.
Дори самите крайни типове икономика доказаха през ХХ век, че не са идеални – пазарноориентираната икономика (с политическата система капитализъм) и централизираната икономика (с политическа система социализъм до комунизъм). Най-доброто управление на икономиката засега се оказва смесената икономика.
Такъв трябва да е механизмът и при регулацията на медиите – повече корегулационни и саморегулационни методи и по-малко нормативно сътворени норми, които по-скоро са подчинени на принципа „забраненият плод е най-сладък“. Когато аудиторията притисне медиите, те няма как да не са моделирани от него, защото губейки тях, ще изгубят и рекламодателите си. Оттам те няма как да съществуват. Затова държавата (регулаторният орган) може да се постарае да предоставя цялата информация на аудиторията за собствениците на медиите, извънрекламните парични потоци към тях . Така те ще правят информиран натиск и ще изискват това, което им липсва.
По този начин ще се повиши и качеството на медиите – основен проблем в съвременното мрежово общество. Ще се създадат предпоставки срещу манипулацията на политици, журналисти и др. Мануел Кастелс в своята книга „Силата на идентичността“ подробно разглежда „шоу политиката“, както и скандала в медиите.
Връзката между тях той вижда във взаимното им проникване, което осигурява в крайна сметка съществуването им. Политици подхвърлят в медиите компромати срещу опонентите си, от което (най-вече) телевизията печели рейтинг. Ако гражданското общество има информация за случващото се, то натискът би изискал друго поведение от медиите. Регулацията, закрепена в закон, няма как да бъде (само)достатъчно.
Георги Марчев
снимка: www.aej-bulgaria.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар