„За Коледа съм бек ту хоум”

Наближават празници. Вече започнаха големите намаления и отстъпки по магазините. Скоро навсякъде ще ни посреща и изпраща смехът на Веселия старец. Атракция за малки и големи, Дядо Коледа ще ни посети и тази година, за да ни дари с много радост и чудни подаръци.

Всички вярваме, че по това време на годината „стават чудеса”. Търсим ги и ги откриваме дори в най-малките неща. Празниците са нещо светло и магично, което прави дните по-различни, по-красиви. Те променят и нас, и близките ни.

Всяка година на Коледа семействата се събират. Трапезата се отрупва, а около нея насядат най-обичаните от нас хора. С повечето сме се срещали и вчера, и онзи ден. С други обаче, не сме се виждали от една година. Не можем да им се нагледаме, да им се нарадваме. Не стигат думите да си разкажем всичко онова, което се е случило от последната раздяла. Веселиe и тъга, смях и сълзи. Това са кратките моменти с тях- близките ни зад граница.

Хората, които обичаме, но след месец ще изпратим с молба в очите: „Да се върнеш!”

Извън пределите на родината живеят и работят хиляди, може би милиони българи. След 89-та година „бариерата се вдигна” и много от нашите сънародници се втурнаха „да бягат”. Всеки от тях е нечий син или дъщеря, брат или сестра, скъп приятел или любим човек. Той тръгва с куп мечти и надеждата да стане по-богат. „Отива на гурбет!”, както казва народът. В

ръща се веднъж, два пъти и на третия- решава да остане там, защото вече не са само парите... „Начинът на живот е друг, за предпочитане е пред този тук. Там си спокоен. Всичко изглежда някак ”уредено”. Заплатата никога не закъснява и не ти настръхват косите от сметката за ток, вода и парно.” Това ни казват близките ни, това знаем и ние за „чужбината”. Често се улавяме да мислим как ще заминем и ще се убедим във всичко. Но защо е така? Защо, макар да милеем за България, тайно ни се иска да я напуснем? Всеки казва, че това е най-мъчният и труден въпрос за страната ни. Никой все още не е предложил как да се реши. Аз мога да кажа кога. Когато спрем да чуваме и забравим до болка познатата ни сентенция: „Обичам Родината, мразя държавата!”

Като всеки втори, и аз имам близки „на запад”. Скъп на сърцето ми човек вече живее в Германия. Липсва ми! Ще ви разкажа обаче, за две мои приятелки, които са в чужбина, за да „изкарат някой лев”. Петя е в Англия за втори път. Работи във ферма, която се занимава основно с производството на целина. Гергана пък е за пета година в Америка. Тя е цирков артист. Всяка седмица трупата изнася

по няколко представления в различен град. Допреди две години беше част от номер, изпълняван от шест момичета. Сега има и собствен. Също така продава билети на касата на цирка до самото начало на шоуто. И двете казват, че са доволни и не съжаляват за направения избор. Гергана вече е привикнала на всичко там- работата, животът, хората. Носталгията е единствената виновница да продължава да се връща за един месец в годината. Наскоро се чухме и я попитах кога най-после ще се видим. „За Коледа съм бек ту хоум!”, отвърна ми тя.

Дали заради двете години в УНСС или трите успешно взети изпита по икономика, си мисля... Дядо Коледа следи кои деца са били добри през годината и кои- лоши. В Святата нощ той носи подаръци на послушковците. Питам се, как продължава да бъде „вървежен” толкова време? Вярно е, че пазарната му ниша е уникална, но аз виждам възможни перспективи. Смятам да му пратя един e-mail с бизнес- предложение, на което не може да откаже. Да инвестира в нов бизнес- авиокомпания. Конкурентното му предимство ще е таргет групата. Тя ще се формира на основа народност- българи, които живеят и работят в чужбина. На тях компанията ще предлага билети на преференциални цени, а на Коледа- изключително големи намаления. Замислете се за всички наши сънародници, нашите близки и любими хора зад граница. Колко много са те и как ще се прибират по-често... Кажете ми, няма ли „Коледа” АД с официално представителство за България- „Снежанка”, и филиали по целия свят- „Джуджетата”, да е една от най-силните и проспериращи авиокомпании? Тези мои размисли заприличаха на съвременна приказка, но нали все пак наближава, най-обичаният от децата, празник.

Иде Коледа! Семействата се събират. Отново ще украсим елхата, ще подредим трапезата. Отново малчуганите ще питат откъде ще влезе Добрият старец с червения костюм, след като в панеления блок няма камина. Всеки от нас ще сподели с най-блзките си хора тихата и свята нощ. След това ще дойде време за традиционното броене до десет. „Честита Нова година!” А после... действителността. На терминал 2 отново ще се прегръщаме, ще плачем и ще изпращаме с думите: „Да се върнеш!”

Деница Загорова

Снимки: www.ClipProject.info