Малко за стереотипите и личния опит

Стереотипите са неизменна частица от нашето съзнание и, искаме или не, играят своята роля в поведението ни и формирането на представите ни. Ако ще се опитваме да анализираме стереотипите като явление, то нека стереотипно да опишем /разкажем/ създадем следния персонаж-Иван (като едно типично име, всеки втори родител сякаш се чувства длъжен да кръсти детето си така, при наличие на много Жоровци на улицата):  
Иван е типичен български мъж, прескочил четиридесетака. Малко по-малко започва да гради препоръчителното бирено коремче, без коeто наближаващата улегналост на възрастта няма да бъде загатната, ако липсва визуалния жокер-търбухът, който би трябвало да расте, според някакво неписано правило, правопропорционално на ЕГН-то. На нашия герой не му липсва нищо в живота, нищо, с което другите набори от панелния блок да го превъзхождат.

Иван винаги се е смятал за добър в своята работа, което често му се е струвало малко странно предвид това, че мрази работната си дейност горе-долу от третия ден на своето назначение; няма как да е другояче, след като няма един реализиран работен ден по своята специалност от университета и се е наложило да работи коренно различно нещо. Както повечето хора, стойността на заплатата му е добре закодирана като варира в зависимост от средата-от “счупвам си ръцете от бачкане за някакви си 500 лева”, когато е в подходящата петъчно-съботна белотна вечер с приятели, до “хилядарка”месечно, когато потенциална любовна жертва трябва да се улови на въдицата преди изтънялата й корда(менте) да се скъса окончателно след 25-30 годишен “риболов”.

Иван е бил играч на младини, има цяла чанта с героични любовни подвизи по морета, съседни махали и, естествено, с колежки. Освен това яркият му житейски опит е подплатен с безброй дръзки случки от казармения период, разказвани многократно като всичко това отдавна са се е превърнало в абсолютна истина.

Други любопитни факти около Ивановата личност е дарбата му да пие , да симулира висок коефициент на полезно действие на работното място, съчетано с майсторска актьорска игра на лицемерие, когато на сцената се появят шефовете, които, според него, всички до един са гадове и връзкари. Без изключение.

Не на последно място, Иван има широк спектър от знания в областта на колите (в негова защита е полуфакта, че личният му автомобил “майстори и чужд гараж не е помирисвал”). Освен че е на ,,ти” с всички коли до ’92-ра година, в Ивановия каталог от “ноу-хау”-та присъства добре усвоения занаят на водопроводчика, електрика, гипсокартонаджията и малко на фаянсаджията; и всичко това в един персонаж, чиято гарсониера е постоянно в ремонт, в следствие на неговия прилежен труд. Отвъд Ивановата крепост, зад нейната блиндирана клас А “порта”, всичко друго “си е таковало майката”, защото “тая скапана държава” нищо не прави.

Общо взето това е гражданинът Иван, за който не беше споменато само семейното му положение на разведен с eдно дете. До този брачен раздор се е стигнало , след като житейският път го е научил на социална психология, философия , а оттам лесно е разгадал природата на нежния пол, чиято същност е “да те прецаква цял живот”. Опитът го е научил на много неща…

Едва ли така описаният човек, с допустими леки преувеличения, се различава кой знае колко от наложения стереотип за 40-годишния мъж в България. Описаният по-горе Иван, не случайно малко саркастично представен, показва един вид масовото възприятие на голяма част от хората за алкохолизирания, вечно недоволен, нереализиран, но разбиращ от всичко, българин на средна възраст,. За съжаление в стереотипите има известна доза истина, но те дават само бегло очертание на картината, а без индивидуалната преценка, основана на личния опит, тя няма как да се изясни и да бъде правдоподобна.

Стереотипите създават шаблона, но оттам нататък другото трябва да е плод на лични впечатления, наблюдения и разсъждения. Казано с други думи, да си служиш със стереотипи, освен че е неизбежно, не води до някакво тесногръдие или липса на оригиналност, но злоупотребата с тях вече показва липсата на индивидуална мисъл у даден човек.

Безброй стереотипи са се наложили в обществото ни и по света изобщо по абсолютно естествен път и в това няма нищо лошо, макар всеки втори да е тръгнал да “разчупва” стереотипи или да се опитва да ги оспорва. Уолтър Липман, американски журналист и социолог, въвежда понятието “стереотип” като го определя за опростена представа за реалността или предварително възприета представа за реалността. Може да се каже, че стереотипите дават социално познание на човека, там където личния опит е недостатъчен или липсва. Стереотипите се явяват като своеобразна житейска навигационна карта с най-простите точки по нея. Затова няма нищо нередно в тяхното съществуване. Проблемът е друг, често има опасност стереотипите значително да избутат индивидуалната преценка, да блокират личния опит или, най-общо казано ,,да бият шута” на мисловния процес и да се настанят удобно в потенциалната си жертва като й станат единствен наръчник. А както отбелязва и самият Липман, стереотипите окастрят перспективата, отхвърлят всички факти, които й противоречат и приемат само удобните. Така наред с положителната им роля, възникват и отрицателни явления.

Има редица експерименти, от които може да се забележи как един изграден стереотип повлиява неблагоприятно в конкретни ситуации, когато извън влиянието му, човек би постъпил по-разумно, ако личностната интерпретация не беше обременена.

Ланс Шотланд и Маргарет Строу от щатския университет на Пенсилвания са правили изследвания, макар и акцентът им да е бил върху други въпроси, в които се показва готовността на дадена група хора да се притекат на помощ при възникнал, предварително нагласен от психолозите, яростен скандал между мъж и жена на улицата. Ако те са непознати, повечето биха се опитали да помогнат по някакъв начин, за разлика от малкия процент готови да се намесят, ако става въпрос за кавга между двойка. Интересното е, че поставени в непредвидена ситуация, но в която са в неведение за причината за кавгата, по-голямата част от хората не биха взели страна, тъй като смятат, че скандалът е на лична основа между гаджета, съпружеска двойка или близки и няма нужда от чужда намеса. Както вече се отбеляза, целта на тези експерименти е по-различна, но от тях може да се различи чисто стереотипната представа, че скандалът е най-вероятно между двойка и чуждата намеса е нежелателна.

Двамата учени отбелязват също така , че хората, свидетели на кавгата, в по-голямата си част смятат, че най-вероятно жената има вина за това да се карат. Като цяло, значително по-малко лица допускат вероятността скандалът да е между непознати (с цел кражба, тормоз, сексуално насилие), както е в повечето случаи според статистиката, а не между двойка. Това наблюдение може да покаже как изградените стереотипи често могат да бъдат в ущърб на обществото или просто са неточни.

Иначе би било добре медицинските сестри да са млади, необичайно грижливи, сексапилни момичета, а нежната половина да бъде спасявана от пожарникари в перфектна физическа форма, но уви; някои стереотипи, за съжаление, не са верни, което доказва, че стереотипите и личният опит е добре да вървят ръка за ръка.

Стефан Печов