Ей, наборе! Как си бре? Не съм ти писал откакто бях на годините на внуците. Ама нали казват, че човек като остарее се вдетинява, та викам си, няма да е много смешно, ако тази година ти драсна някой и друг ред. И без това рядко има с кой на село две думи да си кажеш. Пък между нас ще си остане, нали?
Гледам, замогнал си се. Все за тебе говорят малките като застудее, разправят, че подаръци раздаваш. И в много реклами по телевизията те виждам – я за благотворителност разправяш, я за напитки дето носели щастие. Радвам се за тебе много, да знаеш. Много си постигнал, а на години стана вече.
Виж ме мене– едвам ме държат краката, не мога да се похваля с твоята жизненост. Силите ми стигат колкото да си донеса дърва отвън и печката да си запаля. Ама пък да ти издам – тука насело зимата е почти като при тебе в... Лапландия ли го казаха по телевизията... май да. Като натрупа, не можеш вратата да си отвориш, носа си да покажеш навън, хляб да си купиш. Добре, че Станка, дето живее отсреща, ми носи и на мен като купува.
Ама чух по новините-и по Софията било същото. Разправят, че като завали снега, целият град бил блокиран, а хората глоби търпели всяка година, задето са окъснели за работа сутринта. Ама тая година друго яче щяло да бъде, снежинките дето валели, щели още във въздуха да ги ловят, за да не трупа. Модерна работа ти казвам. Ти да не би и ти да имаш пръст в нея?
Теб като те гледам, цяла година работиш, не бързаш да се пенсионираш. И по-добре, да знаеш! Аз като бързах, та какво?! Исках от работа да си почина, ма сега двойно по- трудно ми стана, пак трябва начин да намеря пари да изкарам, нито на мен ми стига пенсийката, нито на децата мога да помогна. Каквото имам давам им го, но... и ядене си трябва. Инженер съм по образование, ама насело градини и животни гледам, няма иначе как да свържа двата края, зимнина трябва да се слага.
Ти чу ли дето нямало тая година да дават тринадесета пенсия. Не е болка за умиране, ама аз така се надявах да купя това-онова за подаръци на внуците. Нали деца са, да ги зарадвам нещо. Те всеки път като дойдат искат някоя паричка. Аз им давам, ама с монети се излагам. Сега като ме сурвакат, не знам какво ще ги правя. Заем от Станка сигурно ще искам.
Наборе... искам да те питам... един малко личен въпрос. При кой лекар ходиш? Без да ти правя излишни комплименти, ама в чудесна форма изглеждаш, въпреки годинките и килцата. То и аз съм като тебе отдалече– ама как се задъхвам по стълбите, какво ми остава на покрива да се кача, керемидите да сменя. А ти все по комините се вреш, шапка ти свалям. Мойто джипи винаги няма направления, все е зает с по-спешни случаи, като му звънна привечер, и все пари ми иска, като се видим. Не знам вече.. Та ако е удобно, дай нещо координати на твоя човек. Ако не може, здраве да е! С вино ще се лекувам, да видим тогава кой от двама ни с по-румени бузи ще бъде. Ха-ха-ха!
Ех... много нещо ти изпонаписах. Да знаеш, стар съм подаръци да искам от теб. Ама ей така, мохабет да си направим. На мен вече нищо не ми трябва, както мога – така се оправям. Ама знаеш ли... като толкова из небесата летиш, сигурно се знаете с оня горе. Ако се имате – припомни му да наглежда децата и внуците, че са далече от мене, кой по Софията, кой по чужбината. Че в тоя вълчи свят, трудно стана да се живее.
Пък за себе какво да искам...з наеш ли... мини на Бъдни вечер да пийнем по едно домашно. Раздумка очи в очи да си спретнем. И туршийка от тазгодишната ще сложа. Да поотпочинеш малко, пък после върви по света, където работа имаш.
Пък аз с каквoто мога ще ти помогна, и за изпът ще ти дам. Набори сме все пак! Хайде до скоро, жив и здрав да си!
Дядо Кольо
12.12.2010 година
Веселина Фотева
Браво, Веси, суперско е!
ОтговорИзтриване