Уважаеми Мика,
Съжалявам, че от известно време не Ви пиша и не съобщавам за състоянието си, както и че не посещавам сеансите. При първа възможност ще дойда при Вас лично, дотогава се надявам, че от кореспонденцията ни също ще има полза.
А сега е редно да ви обясня какво ми се струпа на главата и да опиша терзанията си през последните месеци и вярвам, че ще успеете да ми помогнете.
Положението в професионален план става все по-тежко, кризата се е отразила на хората по целия свят и вече не съм в състояние да задоволя желанията на всички деца. Повечето от тях искат от мен непосилни неща и моето занижено самочувствие започва да се увеличава. От около 4-5 седмици започнах да получавам писма и от ирландски деца, което не беше се случвало от много време. Повечето твърдят, че не могат да разчитат на родителите си, тъй като те от своя страна не разчитат вече на кредитните институции.
Доста обезпокоителни писма получавам и от Гърция! Тамошните деца не искат играчки, а различни приспособления за улично въоръжаване. Казват, че са за добро, защото всичко, насочено срещу лошото правителство, е за добро. Това ме довежда до страхотно безпокойство, защото, знаеш, че никога не отказвам да даря радост на всички деца, но моят морал не ми позволява да изпратя коктейли “Молотов”, нови маски и бухалки на гръцките дечица и да задоволя коледните им молби. За пръв път ще се наложи да изневеря на професионализма си и няма да им изпратя нищо.
Напоследък нервните ми кризи зачестиха, а срещу непрестанното главоболие дори предписаните от Вас медикаменти не помагат. Усещам, докторе, че нещата в благородния ми и хуманен бизнес, създаден с толкова усилия, излизат извън релси и по цели нощи не мигвам, търсейки някакво решение. Но не ширещата се беднотия, докторе, ме притеснява.
Доскоро, например, смогвах да задоволя прищевките на всички мили и немили деца от Балканите, защото знам тежката им съдба. Напоследък обаче двама от моите агенти-джуджета, ми разкриха възмутителния факт, че всъщност повечето от писмата, идващи от България, не са на деца, а на възрастни граждани, които се опитват да се възползват от моята щедрост. Досега не вярвах, че може да има хора, които да злоупотребяват така с добротата. Не бях се замислял, че желания от сорта на-опрощаване на заеми, прекратяване на съдебни дела и невидимо наметало срещу полиция и прокуратура може да са чист блъф от страна на тъмни и лоши лица, а не, както смятах аз, помощ на несправедливо обвинени дечица.
Бях наивен, докторе и сега угризенията ми нараснаха. С цялата си наглост моите агенти разкриха и писма на български депутати и министри, пълни с низки желания. В някои от тях даже ме плашат, че ако не ги изпълня, ще бъда бит и арестуван от полицията, а лицето ми ще бъде давано дълго време по екрана, с белезници на ръце! Какво безобразие!
Уважаеми Мика, послушах съветите Ви как да овладея паническото разстройство и мисля, че помогнаха, но за кратко. Непрестанните тревоги отново се покачиха откакто едно от дългогодишните ми джуджета и най-добро в работата си, ме напусна, защото си намерило по-добра работа в чужбина. Остави всички близки и приятели, остави красивата Снежанка и емигрира. Няма как да опиша чувствата си; мислех, че дългогодишното ни съдружие с благородна цел е по-важно от работата зад граница... Сега непрестанно изпитвам тревоги, че и останалите ще ме напуснат!
Не на последно място, докторе, трябва да отбележа, че два от елените ми-Рудолф и Дешнър- обявиха гладна стачка, защото искали по-добри условия за работа?! А това от тях никога не съм го очаквал!
Не мога да си обясня, докторе, какво се случва в този свят?! Не съм на себе си и не знам кой може да ми помогне. Аз съм дядо Коледа, всички ме знаят като добрия, мъдър и щедър старец и всички ме уважават. Аз съм този, който, заедно с още няколко човека, водени от добротата, решихме да разнасяме щастие на децата по света. Да възмездяваме добротата по време на празниците. А сега се чувствам непосилен да се справя със завистта, скъперничеството, лицемерието и злото, налегнали скъпата ни планета.
Вече не мога да разчитам на приятелите си и да вярвам на клиентите си!
Искрено се надявам, докторе, да ми дадете насоки и да ме окуражите, за да се убедя, че не аз постъпвам грешно и моята работа за човека не е вече остаряла и ненужна. Ще Ви пиша пак и поздрави!
P.S. Нямам търпение да се върна в Лапландия, тук във фабриката цари невероятна експлоатация!
Поздрави: Ваш Дядо Коледа
Завод за детски играчки,
Чанчун, Китай
14.12.2010г.
Стефан Печов
Няма коментари:
Публикуване на коментар