Коледата е (не)възможна

Всяка година на 24-ти декември семействата се събират около трапезата в очакване на един от най-светлите християнски празници– Коледа. Обикновено на масата на Бъдни вечер се подреждат нечетен брой ястия (7, 9 или 11). Храната трябва да бъде постна. Сред най-често срещаните гозби, които се поднасят са варен фасул, пълнени сърми и чушки, жито, тиквеник, ошав, орехи и обреден хляб.
При разчупване на обредния хляб, което се прави от най-възрастния член на семейството, първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а останалите парчета се раздават на членовете на семейството като се започва от най-възрастните. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.

С настъпване на 24-я час идва Рождество Христово– един от най-светлите християнски празници. След мъчителните пости е време за веселия. Идва времето за песни, коледари, много храна, усмивки и подаръци. Това е един от моментите от годината, в които членовете на семейството се събират и веселят заедно, забравяйки за своите проблеми и противоречия. Коледа е от дните, в които се сбъдват детските желания и малчуганите, усмихнати и нетърпеливи, отварят подаръците, които са поръчали в писмата си до Дядо Коледа.

Рождество Христово е празник, който ни кара да почувстваме колко незначителни са някои от нашите проблеми и колко е важно да оценяваш това, което имаш. И отново този ден ни кара да отворим сърцата си за страдащите сираци и самотните възрастни, да бъдем благородни и да помагаме на тези хора, които не могат да почувстват атмосферата и комфорта на този празничен ден.

Да, това е магията наречена Коледа. Това е един от дните, в които забравяме за злобата, завистта и жестокостта и се заричаме да бъдем по-добри, съпричастни и толерантни спрямо неволите и проблемите на останалите. Но колко от нас го правят? Колко от нас запаметяват и си припомнят за тази коледна картина през останалата част от годината? Защо посрещаме и друг празник - Нова година с безброй пожелания и надежди, а след като и той отмине всичко и всички биват забравени? Защо не можем да бъдем по-благородни, толерантни, усмихнати и през останалото време? Дядо Коледа ли е този, който, освен подаръците, които разнася със своята шейна, хвърля и зрънце човещина в душата на всеки от нас и ако е така защо не успяваме да го запазим в себе си и през останали 364 дни на годината?

Истината е, че в човешката природата е заложен стремежът към успех. Независимо дали го признаваме или не, всеки от нас се опитва да постигне максимума, да бъде № 1. Всеки от нас желае да бъде най-добрият в избраната от него сфера на професионална реализация. Всички искаме да бъдем най-успелите, най-популярните, най-добре платените и който го отрича или не го е осъзнал, или просто се самозалъгва.

Но на планетата Земя живеят около 7 милиарда, а в нашата страна населението е около и 7,5 милиона души. Така че трябва да осъзнаем една проста закономерност, която важи за всяка нация. Можем да бъдем сред най-успелите в избраното от нас поприще, можем да бъдем дори и най-добрите в своята професия, най-красивите, най-богатите, но всичко това е само временно. Сред тези 7,5 милиона души винаги ще се появи някой, който ще бъде още по-добър, още “по-по-най”. Но за съжаление много хора в България, а дори и по света не възприемат тази закономерност.

Това е основният проблем в нашия мироглед. Трябва да се научим да признаваме постигнатото от другия. Трябва да забравим за завистта и злобата, и да се съсредоточим върху собственото си развитие. Необходимо е да се научим да уважаваме успелите и да признаваме техните постижения и заслуги, а не да се чудим как да ги очерним. Не на последно място е нужно да “избием” от главите си принципа – „щом на мен не ми е добре, нека и на другите да не им е добре”.

Една от най-разпространените реплики е: „не ни върви в нищо, нито в политика, нито в спорт, нито в образование или култура”. Но, за да започне да ни „върви” трябва да стартираме от малкото. Трябва да се научим да гледаме в „собствената си паница”, а не в чуждата. Жизнено важно е да бъдем едно цяло и да се уважаваме един друг. Началото на този процес е признанието към успелите и стремежът към себедоказване, но не за сметка на „хвърляне на кал” по другите, а благодарение на собствените си сили и вяра в самия себе си.

Обикновено по Коледа се сещаме за хората в нужда. В благотворителността няма нищо лошо и събирането на средства за нуждаещите се е прекрасно начинание. Хората отделят и от без това „изтънелите си портфейли” и се опитват да бъдат съпричастни към чуждото нещастие. Но защо е необходимо това да се случва само в края на годината? Не можем ли да бъдем по- добри и през останалите 360 дни? Защо се опитваме да бъдем човечни само на големите празници, а след това се връщаме към стария си пренебрежителен начин на мислене?

Рождество Христово е един от най-светлите и обичани празници. Ние, българите, нямаме много поводи за радост, но със сигурност настъпването на Коледа се чака с нетърпение и от млади, и от стари. Това е времето в годината, което ни зарежда с много положителни емоции и ни превръща в по-добри хора.

Дано в писмата си до белобрадия старец всеки от нас да не е забравил да спомене доброта и човещината. Дано топлината в човешката душа се запази и след този прекрасен празник.

Деян Хараламбиев