Kод 2010

Казаха, че 2010г. преминава под знака на ангелското, защото съдържа в себе си магичното число 10, за което говори още Питагор… Колко ангелска и магична беше тя?!

Равносметката - уравнение с неизвестни! В тези 365 дни имаше от всичко - радост, страх, сълзи, болка и малко щастие. Успехи и загуби...

2010г. бе политически оцветена в магистрали. Толкова говорихме за тях, че ни се привиждаха и насън... Хиляди ленти прерязахме… В погледа на милион обективи попаднахме. Прочухме се по света. И изпробвахме политиците си с мобилни телефони, за да се убедим, за пореден път, кои са ,"одачите ни". И се пробудихме от летаргичния си сън, с лица, обсипани в гурели?

Като кукли на конци и тази година бяхме марионетките в ръцете ни тия, горните- "Велики" мамини хубавци.

Изтръпвахме всеки път, когато чувахме гласа на новопроплакалата българска рожба - едничката ни радост... Страхувахме се и плачехме, когато молехме събратята си да помогнат на хиляди българи, застанали между Живота и Смъртта. Дарявахме сърцата си, а пари- колкото имаме... И важното е, че все пак бяхме сърцати в общата си болка. Загубихме хиляди животи по родната магистрала, същата, за която в чувала на Дядо Коледа събирахме пари. Обявиха ни за един от най- гладните народи: "Бедни ми бедни, българино"...

Започнахме да живеем във време Разделно. Не само разделихме съдбите си, но се дезориентираха и пътищата ни. В овехтелите ни портфейли дрънкат жълти стотинки. Мизерията е пълна, а някои се разкарват с лъскави костюми.

Имаме лъскави казина, за които 2010 г.е на зелено. Зелени бяха мечтите ни за хилядите протести пред Министерски съвет. Ученици, лекари, полицаи, хора на изкуството и културата протестираха не веднъж. Призивите им бяха за справедлива политика. А министър Дянков се криеше някъде там...

"Няма такава държава"- някои възпя реда. С болка бяха пълни нашите сърца. Чалгализирахме се тотално- дори немската метъл група "Рамщайн" посетиха фолк клуб "Ориент 33" в Студентски град при гостуването си на родна земя. И бяха впечатлени…

Много разсъблечена гръд лъсна по така наречените ,"Лайфстайл издания". Пълнихме страниците с прелестите на разкрепостените ни девойки, а те и тази година бяха много. Много псевдо звезди създадохме, изгряваха и залязваха бързо те. Само едни останаха истински, тези, които всеки ден пееха на столичните подлези и се усмихваха на минувачите.

Всякакви политически операции ни заляха. Оцветени и не знам си още какви. Кои ни в таз робска люлка залюля?

Филми, филми- холивудската продукция ни заля. Хубавата новина е, че родното кино се съживи. Зрителите с интерес разплитаха сюжета на ,"Съклен дом". Някак си можехме да се поздравим с факта, че ставаме конкуренти на впилите се в нашето ежедневие турски сериали.

Хранителни вериги поникнаха като гъби. Конкуренцията така нарастна, че кисело мляко се намираше за 0.09 ст., килограми банани мятаха пенсионерите.

Градският транспорт не се подобри особено, но пък го имаше метрото, където сутрин рано всички се прегръщаха за Добро утро.

Продавахме органите си за малко пари, нашите момичета продаваха телата си по магистралите.

2010г.- един тъжен рекорд. Поставихме рекорд по природни бедствия, които придобиха невиждани мащаби. 300 000 души загинаха. И в родна България не ни се размина- разтресе ни няколко пъти, наводни ни. И отново бяхме неподготвени.

"Я не ме занимавай с глупости" играехме в "Код Криминално" и бяхме изкуствени като в "Забранена любов".

Сбихме се неведнъж, наранихме героите си. Самосблъсквахме се. Какви ангели сме ние и каква АНГЕЛСКА 2010 г.? Изтичащата година бе на тигъра. Какви истински Тигри сме ние!

Яница Маринова