Ударна хватка

(поредният училищен сюжет, завършил с бой)

Силата е в нас и ние сме в нея.. Когато се самонараняваме изразяваме вътрешна слабост, но, когато някои друг ни го причини, нещата излизат извън контрол... А всичко извън контрол е непозволено и наказуемо.

Словестната борба в размятане на реплики е като наивна детска игра, в която децата най-често изразават самите себе си и стремежът си за провокация. Помните ли "Не се сърди човече"- като те удари едната пионка си аут и всичко започва отначало... само, че, когато някой в живота те удари, ти не напускаш играта. А училищният покрив е уж онова средище, където си защитен от лошите на деня, където черпиш дневната си доза знание.

"Какво ме гледаш, искаш да те набия ли?"- яростно пита охраната Мишев- дванадесет годишния Влади. Самото гледане не значи нищо, то е част от нас самите. А и какво очаквате от погледа на едно хлапе нима това значи, че гледайки някого непременно той трябва да ни отвърне с удар, който да прерастне в бой. Недоумявам рабирането на някои възрастни, особенно на тези определени за ОХРАНА, които не само трябва да не предизвикват бой, а и да предотвратяват всякакви такива нагласи.

Отговорът на малкият Влади, ученик в основно училище "Eлин Пелин" гр.Пловдив, е инстинктивно естествен. "Ами, добре"-kазва детето. Каква ударна хватка се плете в съзнанието на възрастния... и после, децата били агресивни, неконтролируеми.

А белезите? Те не могат да се скрият- те са най-показателното слабо състояние на г-н Мишев и загачката на малкия Влади. И сега какво, да си пращаме децата на училище, за да ги бият ли? Каква сигурност, каква охрана?

И сюжетът на тази безпрецедентна ситуация се развива в училищния двор. Oнзи, който събира младите и онзи, който явно се превръща в бойно поле. Ами, хайде да вадим шпагите, освен родителите да вземат да изпращат децата си на училище с оръжия…то си е страхотия...

Каква физическа саморазправа... "Ами, добре!"-и аз ще ви отговоря като малкия Влади, ще ме ударите ли? Хайде да видим кой е по- силен?

Яница Маринова