Е, дойде и 2011 г. С много шум, с подслушване, с тъпи игри, които даже не разбираме, но дойде. Иначе всичко е по старо му- продължаваме да ковем бъдещото. И всичко това за децата. Айде стига, нали уж ще сме журналисти, трябва да го мислим повече. Този казва, че тези са лоши, защото слушат много. Другият казва (ама не той, а неговите хора), че тези, дето слушат, не стават. И после - „Е, няма такава държава”. Не става така. И в крайна сметка става дума за 50 %- един аз, един ти. Разбрахте ли нещо? Да, никой не разбра. Спете спокойно, деца!
Тодор Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар