В капана на стереотипите

Снимка: Минко Чернев

Бомба. С часовников механизъм. В главата на всеки от нас. По нея издайно проблясват отпечатъците на общественото мнение. Познатият звук от часовник, където след „тик“, следва очакваното „так“. Това не е игра, в която да се борите за живота си, нито филм на ужасите. Това е описание на нещо съвсем „безобидно“.

Стереотипите са лесен начин за успешно моделиране на мнението на обществото. Те до такава степен се загнездват в съзнанието на хората, че се превръщат във всеизвестни и необорими факти. Стереотипите не са подминали и професионалната сфера, където почти на всяка длъжност се „лепва” етикет. Едни от най-разпространените са: „всички лекари са некадърни“, „всички адвокати са лъжци“, „всички журналисти са нахални“, „всички манекенки са глупави“, „всички политици са крадци и лъжци“, „всички полицаи са корумпирани“, „всички секретарки са любовници на шефа“ и т.н.

Веднъж изградена дадена репутация или представа за определена професия, трудно може да бъде променена. Не трябва да слагаме дадена група от хора под общ знаменател, само защото имат един общ признак - професията. Например, адвокатите са майки, бащи, чернокожи, бели, българи, германци, защитници, обвинители, добри, лоши, честни, лъжливи, приказливи и куп още неща. Те са повече различни, отколкото еднакви. Стереотипите шаблонизират нашите представи. С тяхна помощ сами слагаме граници на мисълта си, граници пред самите себе си.

„Разбирате, че светът не е такъв, какъвто го мислите, когато научавате, че най-добрият рапър е бял – Еминем, че най-добрият играч на голф е черен – Тайгър Уудс, и че най-високият баскетболист е китаец – суперзвездата на NBA Яо Мин, висок 2 м. 29 см.” Думите на баскетболната звезда Чарлз Баркли са илюстрация за лъжливостта на стереотипите. Но за да се откъснем от тях, първо трябва да освободим мисълта си.

„Тик-так“, „тик-так“ напомнят за себе си стереотипите .

Петя Георгиева