Банално, но вярно

Пожелай си любов, ще се сбъдне!

Настъпват дни, в които не искаме да сме сами, нещо повече, искаме близостта на сърцата ни да сътвори чудо. Всеки ден е така и всеки следващ затвърждава нуждата ни да запълним самотата, да се разграничим от празнотата, която усещаме дълбоко, а понякога осезателно на повърхността си. Желанието ни да споделим на света съкровенните си тайни и влечения и да осъществим мечтите си ескалира и така душата ни празнува празникът на Христовото рождение с празненството на собственото си извисяване.

Ще кажете ,че всеки ден мечтаете и всеки ден търсите чудото в себе и в света, но позволете ми да оспоря твърденията ви. Не, вие търсите чудото в другия, в другите. Търсите щастието си, като че ли ви е обещано и като че ли то зависи от всички други, но не и от вас. Тук пак ще възразите и за съжаление отново няма да сте прави. За вас другият е средство и цел дотолкова, доколкото да го присвоите към намеренията на собственото си благоденствие. Очаквате някой или нещо да запълни празнотата ви, да спаси душата ви и когато това не се случи, намразвате него, всички тях и накрая себе си.

Защо веднъж не пожелаете „себе си ”, не потърсите себе си в този свят, не споделите себе си с него?

Другият е път към теб, но не и спасение, другият е твоят Рай, но не забравяй, и твоя Ад.

Понякога ни е трудно да видим даровете на съдбата, защото се увличаме в стихията на собствените си слабости, а може би точно там, пред очите ни стои най-големият подарък , но не го виждаме, защото не блести, защото не сме си го представяли така. Опаковката често ни подлъгва, смея да твърдя винаги, но това не бива да ни оправдава.

„А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие дар- онова, което винаги сме искали, или онова, от което наистина имаме нужда. Само трябва да имаме смелостта да надникнем в кутията.”, част от анотация към книгата на Джериес Авад „Скритият дар”.

Отворете очите и душите си за любовта, която срамежливо се прокрадва в блясъка на святата нощ, подайте й ръка, сторете път на истината, сбъднете себе си чрез сетивата си, не чрез другия. Той е там, за да споделя това щастие, не и за да ви го осигурява.

Пожелайте си любов и тя ще се сбъдне!

Подарете любов и ще ви бъде подарена любов!

Камелия Димова

Снимка: Минко Чернев