понеделник, 13 декември 2010 г.

Вие бяхте ли добри деца?


Коледа наближава... Като се замисля, хубаво е да има такива празници. Някои от самозабравилите се изплуват от сивата закваска, с която месят и пекат дните си и си позволяват да се усмихнат истински. Други си спомнят, че добротата е изначално състояние на духа и дори проявяват милосърдие и състрадание. В днешно време Коледният дух се заключва в тези граници и за жалост трае само по празничните дни.

Ако все пак се опитаме да разгадаем тайната на Коледа, то няма да я открием нито в митовете за Дядо Коледа, елена Рудолф и Снежанка, нито в притчите за Христовото рождество. Тя се е стаила в нещо, наречено Надежда. По празници всички изпитваме нужда да се надяваме, че светът ще стане по-добро място за живеене. Пожелаваме си го на Коледа заедно със здравето, дълголетието, стабилните доходи и обичта на близките.

Рядко реално правим нещо в полза на Надеждата и през по-голяма част от годината на портите на Живота е окачена табелата от Ада: „Надежда тука всяка оставете!”. А денят на Страшния съд идва и то точно по Коледа: Вие бяхте ли добри деца? И започваме да пресмятаме греховете си сякаш са жълти стотинки. Толкова ли е трудно да бъдем добри едни с други? Толкова ли е важно да имаме повод, за да направим деня на някого една идея по-лек и спокоен? Наистина ли оставяме обстоятествата да изличат всяка хуманна черта от характера ни?

Знам, че отдавна не съм си позволявала да пиша на Дядо Коледа, но си признавам, че съм го правила, дори когато вече знаех, че той не съществува действително. Ето какво ми се иска да му изпратя тази година:

До Дядо Коледа
От едно пораснало дете

Мили Дядо Коледа,

Радвам се, че те има и тази година. Благодари се на Coca Cola – правят ти страхотен PR. Ако срещнеш тримата влъхви по пътя, то предай им вместо злато, ливан и смирна, да занесат на Христос Вяра, Надежда и Любов. Нека поне веднъж успее да спаси човечеството без да се жертва на кръста!

Колкото до мен... Аз бях добро дете и лош възрастен, но всичко с времето си, нали? Не искам подаръци. Искам да не забравям, че когато няма къде да отида, винаги мога да дойда на себе си.

Усмихвай се! Бъди щедър и благоразумен!

Антония Димитрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар