От коя държава си?

Знамето на РБългария

или

Знамето на ромския етнос

Едва ли има по-характерен пример за стереотип в България от циганското малцинство. Има ли друга етническа група, която така строго да бъде заклеймявана като вредител, извор на малоценност и контракултура? Поне по българските земи този етнос е водач по натрупване на злост спрямо себе си. Случайно или не, тази резервираност се наблюдава и в други европейски страна.

Общата оценка за начина на живот на този тип общности е превидно лесна и сякаш очевидна. Самите факти доразвиват стереотипа. При ромите е естествено да мигрират там, където има много физическа работа, детските надбавки са високи и има условия за създаване на затворени общества. Това е нормално и се корени още в първите исторически сведения за тях. Според някои хипотези, те произхождат от най-низшите индийски касти, което предхожда тяхното разселване на запад. С течение на вековете преселението им към Европа достига Византийската империя, където ниският им социален статус се запазва. Ромите не възприемат чуждия начин на мислене поради закостенелия си, себичен начин на самоотношение. На повърхността изглежда, че ромът е човек, търсещ единствено „килипир”, гратис и как да открадне нещо. В действителност ромът, е капсулиран човек, отхвърлен човек, незачитан човек. В пространството вечно се ланисира идеята за интеграция на ромите, но тя винаги остава на хартия. Отделен е въпросът, че политическо пространство винаги намира електорална мощ в тези среди, което автоматично намалява интензитета по сближаване с етноса.

Стереотипът към ромите може да остава непокътнат, но техният прираст е не само очевиден, а и осезаем. Пропорционално на това, растежът им ще окаже влияние и върху културата, а и развитието на страната. Много спекулации бяха публикувани в медиите, че ромите безпрепятствено ще се превръщат в мнозинство, което, разбираемо от само себе си, е национална катастрофа. Въпреки огромните средства заделяни за тяхната интеграция, методиката остава погрешна, защото ромът трудно се отделя от общността си. По-големите права на ромите като малцинство не дават необходимия ефект, напротив – те навличат още повече неприязън от страна на водещите етноси.

Ако дадеш на рома благосъстояние, той няма да се чуди как да го удвои или да го задели за наследниците си, не , той ще го използва, за да направи това, което е научил в гетото.

Каквато и политическа система да се въдвори в едно общество, тя ще има винаги сегрегиращ ефект за ромите. Липсата на гражданско общество, какъвто пример е България, не позволява културен просперитет, градящ се на взаимни етнически усилия. За рома българинът е „гаджо” (нечовек), за българина – ромът е циганин, мангал, измет. Сепаратизмът не е необходим никому, но е по правило в ущърб на мнозинството, независимо, че в случая се гради от двете страни. Временната по насилствена асимилация, гонения и насилие приключиха с края на Студената война. Все пак расистките фракции в политически спектър се запазиха, като продължават да затвърждават стереотипната представа за ромите. Това незбежно ще задълбочава проблема с демографската криза. Каквато и помощ да се предложи на ромите, тя ще е безпочвена, ако обикновения гражданин не помогне на рома да разбере защо трябва да се покаже от окупираното си „сладко”, „традиционно” и „родно” гето.

Проблемът в България е изцяло български. И ние си имаме стереотипи– да обвиняваме, когато е трудно да сме съпричастни. Да си затваряме очите, когато проблемът ни гледа в очите. Двата сценария са: проблемът ескалира до такава степен, че се решава от самосебе си – застрашен вид „bulgaricus blinda” *, или революционно да се преосмисли идеята за съжителство между цигани и българи, а и всички други етноси страдащи от стереотипната присъда, като се създаде нов тип общество на взаимни ценности. Нека помечтаем малко за втория план, пък после ще мислим за културна столица на Европа.

Защо пък не?

*Аворска измислица изразяващ слепотата на българина

Владислав Рашков