Това ли е нашето „утре”?

"Децата са нашето бъдеще!"- сентенция, в която всички вярваме, но кой мисли и какво прави в тази насока? Май привикнахме да я чуваме само по предизборни речи и диспути. Зачестилата агресия сред децата плаши цялото общество, но единственият ефект е надпревара в прехвърлянето на отговорност.

Не мина много време от фрапиращите примери в тази насока. Сигурно си спомняте? Деца пребиват съученика си до безсъзнание. Две малолетни момичета удушават трето и крият трупа му с дни. Момче насича приятеля си на парчета и го изхвърля в чували. И до днес във вечерните емисии гледаме клипчета от телефони, на които в сниманите класни стаи цари пълна анархия- физически саморазправи, насилие от и срещу преподаватели, неприлично поведение и нецензорни изрази. Организират се и боеве между тийнейджъри със залагания. „Новини”, които свикнахме да чуваме и виждаме всеки ден. И вместо да се замислим как можем да спрем това, родителите обвиняват обществото и учителите, те от своя страна- институциите, а последните... вдигат рамене.

Ясно е, че причините са много и вината е обща. Всички ние сме отговорни за настоящето, допринасяйки със своите действия или бездействия. Грозната реалност е факт- подрастващите нямат ясен ориентир за добро и зло. Те виждат агресия навсякъде около себе си. Тя се просмуква в тях и ги прави нейни източници или жертви...

Живеем забързано и напрегнато. Не разбираме кога компютърът се е превърнал в най-добрият приятел на нашия син, а не можем и да му се скараме та нали и ние имаме mail и facebook. Допреди няколко години оставяхме бележки на хладилника, а сега- два бързи реда в skype. Е, може и да ги прочете, след като убие още няколко терориста в „Counter Strike”. Интернет сякаш ликвидира нуждата от директно общуване. В „мрежата” не сме сами, но сме самотни. Може би, всички трябва да се опитаме да върнем емоцията в отношенията си. Да не затваряме очи пред проблемите и да си мислим, че когато не говорим за тях, те не съществуват.

Децата на "новото време" са същите като в "старото"- виждат, разбират или не разбират, но имитират. Единствената разлика е, че днес имат достъп до много повече информация. А понякога тя вреди... Важното обаче е не защо се е случило, а как да го предотвратим. Обърнете внимание на детето до вас. Разберете от какво има нужда, а не от колко. Говорете за важните неща в живота, за желанията и целите му, за бъдещето. Обществото ни трябва да се излекува от тази болест! Иначе как един млад човек ще гледа напред, ще се развива и мечтае, и ще иска да създаде семейство? Как, ако нашето "утре" ще е като това "днес"?!

Деница Загорова

Снимка: www.forum-bg.net