сряда, 13 април 2011 г.

Ако имаш свободата - нямаш идеите, ако имаш идеите - нямаш свободата


Преди време Рангел Вълчанов беше казал: „Да обичаме веригите си- те са нашата свобода.” И навярно е бил прав.

Живеем в свободна страна, но само привидно. Ограничени сме във всеки един смисъл - финансов, законодателен, правен... И това ограничение всъщност поражда невъзможността да се осъществят много от нашите идеи. Мислим за бъдещето на себе си и на близките си, искаме най- доброто, но то не винаги е лесно осъществимо. Обикновено нещата в България (а може би и някъде другаде по света) са устроени по следния начин: всичко е измислено толкова сложно, че в един момент да ти писне и да се откажеш. Вместо да ни улесняват- напротив! Гледат да ни вгорчат животеца като благодарност на това, че цял живот се трепем като маймуни, че не можем да се видим със семействата си, затова, че дори не можем да си починем. Димитър Талев пише: „в гроба ще почива”.

Свободата в нейния философски смисъл значи „способността да се действа съзнателно, по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна посока”. Но как да действаш здравомислещо, когато постоянно си заклещен в някакви граници и в момента, в който успееш да се отприщиш, ти спираш да мислиш... Действаш импулсивно и не навременно, а някои дори се побъркват. Ако имаш свободата- нямаш идеите, ако имаш идеите- нямаш свободата. Ех, съдба... Но и това не винаги е така. Обикновено имаме идеи, но никой не ни позволява да ги постигнем. Някои са равни, но други са по-равни от останалите. Така са създадени и измислените буржоазните слоеве, много често недостойни да бъдат такива. Елементарни, ограничени егоисти, но с пари! Пари, изкарани нечестно. Много често идеите на подобни хора ограничават свободата на нас, обикновените. Как да имаш свобода и идеи като ти живееш по план- график, начертан от „ония горе”?! С кого да се разправяш? Всеки е човек на някой си. Младите хора не могат да си намерят работа, защото има такива, които не си освобождават местата до гроб; възрастните, те пък цял живот са се трудили и понасяли обидата от онези, същите, които не отстъпват местата си. Които не ги превъзхождат нито по акъл, нито по хубост, но са поставени лица. Ходи се разправяй с тях!
И така е цял живот. Трошим си нервите за онези, на които не им пука. А, това е нещото, което никога не се възстановява, но пак не можем да спрем процеса. Ние, хората сме така устроени- не се радваме на истински значимите неща, на това, че сме живи и здрави, например. Има много болни и сакати хора, които имат свободата, но нямат възможността за успех. И въпреки това, някои от тях успяват, но с цената на много срам и комплекси. Рядко се преборват и осъзнават, че с това не идва краят на света, че те са напълно равностойни на останалите, дори понякога ги превъзхождат. Затова аз мисля, че взаимовръзката „свобода - идеи” е много сложна и относителна. Няма рецепта за щастие.

Вилиана Миделиева
снимка: www.lifestyle.ibox.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар