До: Лапландия 3000
Работилницата на Дядо Коледа
Мили Дядо Коледа, драги белобради старецо,
Вчера разбрах, че всъщност нямаш брада. С мама бяхме излезли на пазар (по нейните любими молове, където обикаляме с часове, за да се върнем в къщи с един огромен чувал от накупени глупости) и там видях как тези, униформените, както ги възпява чичо Веско Маринов-,,Нашата полиция”, те дърпаха... Дръпнах мама и й казах:
- Виж, Дядо Коледа е без брада? Тия го дърпат... чичковците полицаи. Тя се обърна и ми каза:
- Ами, като се е напоркал тоя галфон, ще го дърпат ми. Те кака ти Супер Бианка влачиха, та него ли.
Какво пък значеше това, мили Дядо Коледа. На мен ми стана жално за теб. Как така ще ти дръпнат брадата?!. И какви са тия дето мама ме плаши все с тях- имали палки и какво от това... Знам ги аз, мишкините с тях - стоят в едни коли, с едни такива големи шкембенца и само проверяват. Тати все ги псува на майка като го спрат. Ама той си кара бързо де... и те за това уж го спират. Макар че не се е разминавало- все им дава едни зелени банкноти. Не знам колко парички са това, ама тати казва, че са много. А защо тати ги поздравява на мама? Той... всъщност много хора поздравява на мама. Те и моите приятелчета също, ама не ги разбирам аз тия неща- к’во ще рече това ,,и твойта майка също”.
Много милно ми стана за теб в онзи, големия хамбар, където сега по Коледа хората се избиват. Говорят за някакви процентни намаления- не ги знам, мама си купува лисичи кожи... абе, това ми е странно. Единственото, което ми харесва е,че едни какички с къси полички, под които аз надничам (тайничко си признавам, това е единственият ми грях) ме черпят с разни колбаси. Мама ми ги забранява, казва, че нямали категория „Стара планина”. И к’во кат’ не са виреели горе в планината?
Бати онзи ден ми каза, че Снежанка била яка пращялка. Аз го питах защо тя винаги е облечена в бяло, а той ми отговори „нали знаеш братленце, който носи бяло не го е огряло”. И пак не го разбрах. Аз на него никак не мога да му хвана мисълта, а той ми се хили, заявявайки: „Не можеш да ми хванеш спатиите... хахахаха!”
Тати все е на работа, мама му подслушва телефона, ама това е тайна, така ми каза тя. Прибира се късно, в почивните дни ходи на командировки. Често се карат с мама...Като има спор аз си пускам музика, да не ги слушам. Пускам си „с червените ботушки потропва Дядо Мраз”. Ама ти защо вече не си Дядо Мраз? Как така хората могат да си сменят имената? Какво правят джуджетата ти? Те ли ще изработят в работилницата моят подарък?
Имам да те питам още хиляди неща... Но нямам време, защото някой може да връхлети в стаята и да разбие надеждите ми, че писмото ми ще стигне до теб.
Аз ще отида при онази лелка от пощата и там ще го пусна. То ще пропътува разстоянието и ще пристигне при теб. Знам го... И вярвам в това... както вярвам, че бебетата ги носи щъркела, макар мама да ми каза,че съм се ,,пръкнал от нея”.
Не искам да ги мисля тия неща. Още съм малък. Не знам колко съм бил послушен, но искам едно: тази Коледа да стане чудо и ти най-сетне да ми отвърнеш на писмото. Не искам играчки, кола, екскурзии... Искам да ми пишеш, за да знам,че те има и че мога да споделя на някого.
Искам още доброта и мир за хората по света. Спри тия стачки по улиците у нас. Защо хората са толкова недоволни? Махни злобата от лицата на хората. Искам ги усмихнати. Поръчвам си вълшебната фея да ни омагьоса като добри.
Днес хората не са мили, злобни са... И карат скъпи коли. И какво от това? Щом си нямат другарче като теб? Аз вярвам в чудеса - всяка вечер ги сънувам. Аз съм малкият принц, не знаеш ли? Ще се боря за доброто!
Кога най - сетне ще забранят да се пуши в заведенията? Този дим ме дразни, а ние все по някакви гадни ресторанти вечеряме сбъркана храна. Мама няма време да готви, има време само да се гримира. Чудя й се - цял ден се епилира, къпе, пудри .Така не се напудри, че да ми направи любимото ястие. Обожавам коледни корабийки. Ама не от тия купените, а които баба правеше някога. Толкова ми липсват, а сега нея я няма. Рядко я виждам, ходи ми се при нея...ама не знам как да стигна до гробищата сам.
Един ден опитах, но налетях на един бездомник, които искаше да ме ограби, а аз просто исках да си поговоря с баба. Виждам я веднъж годишно, когато правим годишнина. Мама казва, че това място не е за мен, а тя ми липсва, липсват ми корабийките...
Когато имах още първия си тати - моя си, ходихме на село и по Коледа си правехме снежни човеци, окрасявахме си голяма елха. А сега няма кой да ми я сложи и аз да си наредя играчките. Само ме карат да си стоя на компютъра и да не мрънкам.
Искам, както преди. Искам коледарите да хлопнат на вратите на баба и тя да ги почерпи с гевреченца, които е изпекла за тях.
Дядо Коледа, нали ще ми отговориш??? Заведи ме при баба. И ми напиши твоето писмо. Не съм лош, нали? Не искам много, ще се постарая да не те разочаровам. Не искам да обещавам, защото и бате Бойко много обещаваше, ама виж сега още не са готови магистралите. Когато ги направят ще си купя шейна и ще стигна до Лапландия. Ще дойда при теб!!!
Ще празнуваме заедно! Ще празнувам тази Коледа, само ако ми пишеш!
Обичам те... и те целуваммм. Ако имам правописни грешки, то е защото още се уча да пиша!
Поздрави на Снежанка и джуджетата!
Твой, Митко
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар