Или защо всеки един "Божинов" излиза с фолкпевица или манекенкаВъпросът за умствените възможности на българските футболисти е един от най-коментираните стереотипи в обществото. От много години се гледа с насмешка на всички онези, които са се отдали на най-великия сред спортовете. Мнозина от хората не си дават сметка, че не всички футболисти са еднакви, но да,
в по-голямата си част те са безпардонно глупави и доста простовати.
С действията си голяма част от родните "ритнитопковци" сами показват докъде може да стигне тоталното бездействие, породено от излишно големи заплати и странни премии за победи в "смешни" мачове. За футболиста в България е нормално да носи най-модерните дрехи и да кара кола последен модел. Той абсолютно задължително трябва да си хване някоя фолк фурия или в най-лошия случай - манекенка. "Божиновците" не разсъждават с горната си глава, а всъщност е трудно да се каже дали изобщо мислят за нещо освен за дискотеката след "трудния" мач довечера.
Единици са хората като Димитър Бербатов и Станислав Манолев, които загърбват типичните български черти в името на волята си. Те се стремят към нещо по-голямо от това да играят "на гурбет" в турското първенство. Стереотипът за простия футболист е напълно закономерен и нещо повече - все по-често срещан. За "Божиновците" е нормално да парадират с паричното си състояние и естествено, с новата си женска придобивка. Повечето родни футболисти си нямат и понятие от играта на терена, но са №1 в чалготеките.
Да не говорим за езиковия и разговорен запас, с който разполага един средностатистически играч от България. "Играем мач за мач", "Продължаваме напред", "Във всеки мач излизаме за победа" са сред най-изтърканите клишета, които използва родният "ритнитопковец". За него не е от значение, че не може да свърже едно изречение. По-важно е да "забие" нещо след мача. Изказванията пред журналистите - кучета ги яли.
Глупостта на футболистите е често срещано явление не само в България. Стотици са примерите с известни английски, бразилски или италиански звезди, които правят изцепки на и извън терена. Въпросът е, че в Западна Европа това са единични случаи. Там хората мислят основно за играта и затова как да се усъвършенстват на терена. Така идват успехите, титлите и класиранията. А тук какво става? Играеш мач, почиваш една седмица, ядеш, пиеш, ходиш на дискотека. Да не говорим за адски голямата зимна пауза между двата полусезона на А група, която "угоява" допълнително разлигавените ни играчи. В българския футбол липсва дисциплината. Трябват ни повече специалисти като Лотар Матеус и бившия шеф в детско-юношеските школи на Левски и Литекс - Ян Деркс.
Само така може да се промени този утвърдил се стереотип и да бъдат "научени" глуповатите футболисти в България. Дотогава картинката ще бъде все същата - загуба, дискотека, Ферари, руса манекенка... кръгла нула.
Борислав Петров
снимка: sport.actualno.com
в по-голямата си част те са безпардонно глупави и доста простовати.
С действията си голяма част от родните "ритнитопковци" сами показват докъде може да стигне тоталното бездействие, породено от излишно големи заплати и странни премии за победи в "смешни" мачове. За футболиста в България е нормално да носи най-модерните дрехи и да кара кола последен модел. Той абсолютно задължително трябва да си хване някоя фолк фурия или в най-лошия случай - манекенка. "Божиновците" не разсъждават с горната си глава, а всъщност е трудно да се каже дали изобщо мислят за нещо освен за дискотеката след "трудния" мач довечера.
Единици са хората като Димитър Бербатов и Станислав Манолев, които загърбват типичните български черти в името на волята си. Те се стремят към нещо по-голямо от това да играят "на гурбет" в турското първенство. Стереотипът за простия футболист е напълно закономерен и нещо повече - все по-често срещан. За "Божиновците" е нормално да парадират с паричното си състояние и естествено, с новата си женска придобивка. Повечето родни футболисти си нямат и понятие от играта на терена, но са №1 в чалготеките.
Да не говорим за езиковия и разговорен запас, с който разполага един средностатистически играч от България. "Играем мач за мач", "Продължаваме напред", "Във всеки мач излизаме за победа" са сред най-изтърканите клишета, които използва родният "ритнитопковец". За него не е от значение, че не може да свърже едно изречение. По-важно е да "забие" нещо след мача. Изказванията пред журналистите - кучета ги яли.
Глупостта на футболистите е често срещано явление не само в България. Стотици са примерите с известни английски, бразилски или италиански звезди, които правят изцепки на и извън терена. Въпросът е, че в Западна Европа това са единични случаи. Там хората мислят основно за играта и затова как да се усъвършенстват на терена. Така идват успехите, титлите и класиранията. А тук какво става? Играеш мач, почиваш една седмица, ядеш, пиеш, ходиш на дискотека. Да не говорим за адски голямата зимна пауза между двата полусезона на А група, която "угоява" допълнително разлигавените ни играчи. В българския футбол липсва дисциплината. Трябват ни повече специалисти като Лотар Матеус и бившия шеф в детско-юношеските школи на Левски и Литекс - Ян Деркс.
Само така може да се промени този утвърдил се стереотип и да бъдат "научени" глуповатите футболисти в България. Дотогава картинката ще бъде все същата - загуба, дискотека, Ферари, руса манекенка... кръгла нула.
Борислав Петров
снимка: sport.actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар