Валя е във втори клас. Живее в малък квартал в петдесетхиляден град, северозападно от София. Валя дели една стая със своя брат близнак Иван. Майка й е безработна, дядо й е пенсионер.
Единственият, който работи в семейството, е баща й. Той чисти обора на един краварник. Става всяка сутрин в 4.30 часа и се прибира късно вечер. Някога той е бил шофьор на такси, но по невнимание предизвиква катастрофа и заради него един човек загива. Съдът го осъди и той лежа в затвора три години.
През това време за децата се грижеха баба им и дядо им. Тогава малчуганите бяха щастливи. Всяка сутрин за тях имаше закуска, на обяд топла супа, а за вечеря картофи. Бабата получаваше пенсия по болест, дядото също взимаше пенсия, но работеше и като пазач, за да може да осигури на съпругата си лекарства, а на внуците си бъдеще.
Майката на Валя така и не си намери постоянна работа, защото лъжеше и крадеше от работодателите си. За известен период от време, докато мъжът й беше в затвора, за нея дори се носеха слухове, че е станала проститутка, защото нямала пари за ядене. Бабата и дядото се грижеха за прехраната само на децата.
Валя и Иван се налагаше да делят всичко- леглото, учебниците, тетрадките, дрехите, вафлите... Дядо им ги водеше на училище, но сами се прибираха. Болната им баба ги посрещаше с топъл обяд, но за домашните нямаше кой да им помогне. Така още в първи клас Валя и Иван изостанаха с учебния материал, получаваха слаби оценки, викаха дядо им в училище, защото майка им не се интересуваше.
Баба им почина, дядо им остана без работа. Валя и Иван останаха без топла супа, без учебници и без внимание.
Баща им излезе от затвора, но няколко години не можа да си намери работа. Крадеше и полицията идваше всеки ден да го търси в дома му, а той се криеше. След поредното провинение той си призна и върна парите. Тогава лъсна жестоката истина- пет човека живееха с пенсията на дядото, която беше 250 лева. Не можеха да си платят тока и водата, а за сметките на мобилните им телефони изобщо и не ставаше дума. Децата нямаха обувки и якета за зимата. До средата на октомври ходеха с летните чехли и с омалелите им вече анцузи. Съседите ги съжаляваха и им купуваха по една вафла, когато ги видеха, че седят пред блока цял следобед. Майка им се караше, когато искаха да им купи нещо за ядене.
А Валя беше гладна. За училище не й се полагаха джобни пари. Закусваше вкъщи с една филия хляб, намазана с маргарин. Но майка й и баща й не спряха да си купуват цигари. По две кутии на ден.
Тогава Валя, макар само втори клас, разбра какво е да си беден. Тя странеше от съучениците си, които през голямото междучасие тичаха навън да си купят сандвич и сок. Валя нямаше приятели, защото никой не искаше да дружи с нея. Дрехите й бяха опърпани и мръсни. Съседите я обсъждаха, децата й се подиграваха, учителите я съжаляваха...
Валя спря да ходи на училище.
Грета Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар