Карти за проверка

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.”

Алберт Айнщайн

Петнадесетгодишната пикла (извинявам се, тийнейджърка) беше се нагласила като за „световно”. Приготовленията и за този „маскараден купон” траеха повече от час. Макиажът бе покрил детското лице и дори и най-малката нотка на нежност се бе изпарила. Тази вечер бе нейната поредна „звездна” и не биваше да се изложи. Късата пола, жартиерите, бельото, обувките- струваха цяло състояние за майка й.


Тя искаше бързо да порастне. Даже скорострелно.

У дома бе се почерпила с няколко текили за отскок. И после се довърши. Не губеше време. Действаше! Момчето от съседната маса й мяташе страстни погледи. Беше прилично изглеждащо, но видимо не знаеше къде се намира - бирите ли, „чертите” ли, никой не знаеше кое му е дошло вповече. Той беше столичен ,,Гъзар”. Як пич, ти казвам. Беше петъчно време, след ,,тежката” седмица едно заслужено хаусиране си струваше. „Очилата на диадема”, дънки ,,Армани” и сме големи Гъзари. Не знам доколко онова клипче за тазгодишната антиспин кампания им повлия, но те досущ приличаха на извънземното зелено същество. И те като него „влизаха и излизаха през парадния вход”. Бодеше ги нещо, някакъв неописуем порив. Към желания, към
страст! В миг музиката спря.

„Карти за проверка”- някои се провикна. Не беше столична контрола. Хайде честито! Ей в такива ситуация и макиажът не може да те спаси! А ние бързаме да порастнем, и защо ни е? И като преспим в районното една нощ-КАКВО? Нищо, разбира се! Само че и след една такава нощ ние няма да се преродим. До кога ще си играем на сляпа баба? И сега дали всяко нещо е чудо или нещото не е никакво чудо? Безизходно положение няма!
Това е пауза между две хрумвания.

Яница Маринова